Ксенофобията управлява света
„ Не ги желая в нашата страна. Ще бъда почтен с вас, добре. Някой ще каже: „ О, това не е политически правилно “. Не ме интересува. Не ги желая в нашата страна. Държавата им не е добра с причина... “
Ето какво трябваше да каже президентът на Съединените щати Доналд Тръмп за сомалийските мигранти в първия ден от репресиите против имиграцията, ориентирани към тяхната общественост. Той настоя, че сомалийските мигранти са трансформирали американския щат Минесота, където към 2 % от популацията е от сомалийски генезис, в „ адска дупка “ и би трябвало да бъдат „ изнесени отсам “. След това, насочвайки гнева си към своя вокален критик, Илхан Омар, роден в Сомалия представител на Демократическата партия от Минесота, Тръмп сподели: „ Тя е отпадък. Приятелите й са отпадък. Това не са хора, които работят. Това не са хора, които споделят: „ Хайде, хайде, дано създадем това място ужасно. “
Разбира се, нищо от това не е ново или изненадващо. Омразата към мигрантите и търсещите леговище постоянно е била заварката, която държи дружно MAGAverse на Тръмп. Кой може да не помни, че преди сърдечната му среща с Тръмп в Белия дом няколко републиканци от MAGA поставиха съществени старания да лишават американското поданство на новоизбрания кмет на Ню Йорк Зохран Мамдани. От идването на власт на Тръмп враждебността към мигрантите се трансформира освен в главен съставен елемент на актуалната политика в Съединените щати, само че и в ръководещ принцип.
Но повишаването на антимигрантските настроения и тяхното одобряване и разпространение от тези, които имат властови позиции, не се отнася единствено за все по-изолираната Америка на Тръмп. Подобна изразителност и тактики набират мощ и другаде, разкривайки световна наклонност, която се простира надалеч оттатък Съединените щати. Дания е един подобен образец.
Под дългогодишния си имидж на прогресивно, хуманно и подредено общество, построено върху универсално опазване на здравето, Lego, извънредно комфортни за живеене градове и минималистична дизайнерска хармония, през последните години Дания се трансформира в една от най-рестриктивните страни в Европа във връзка с имиграцията и убежището. По време на неотдавна завършилите локални избори ислямофобската изразителност беше изцяло изявена и в навечерието на националните избори през 2026 година ръководещите социалдемократи сложиха своя ангажимент за справяне с по този начин наречения проблем с имиграцията в центъра на своята акция. Лейбъристкото държавно управление наподобява нетърпеливо да последва датския образец. Под напън от крайната десница и трайното повишаване на анкетите на Reform UK, министър-председателят Кийр Стармър е припрян да убеди хората, че може да му се има доверие, с цел да поеме назад контрола над нашите граници и да затвори книгата за една долна глава от имиграционната политика на Англия. Той предизвести, че Обединеното кралство рискува да се трансформира в остров на непознати, в случай че имиграцията не бъде внезапно понижена, и даде обещание, че промените на неговото държавно управление ще подсигуряват, че миграцията ще спадне. Това е заричане. Най-поразителното е, че министърът на вътрешните работи Шабана Махмуд неотдавна изпрати чиновници в Дания, с цел да проучат нейния режим за имиграция и даване на леговище, жест, който акцентира какъв брой фрапантно се е втвърдила позицията на лейбъристите.
Ксенофобията нараства и отвън западния свят. Това е съществена част от политиката и практиката от Либия до Южна Африка, увещание, че политиката против мигрантите към този момент е световен инструмент на ръководство.
Емигрантите, пътуващи към Европа в Либия, са изправени пред ужасяващи равнища на принуждение и малтретиране. Според Amnesty International те са подложени на дълготрайно случайно задържане, насилствени изгубвания, изтезания, изнасилвания, противозаконни убийства, изнудване и насилствен труд. Тези злоупотреби се случват в границите на система, дейно обезпечена от европейските държавни управления, които са насочили финансиране, образование и съоръжение към частите на либийската брегова защита, натоварени със задачата да прихващат мигранти, преди да стигнат до интернационалните води. В устрема си да спрат потока от мигранти през Средиземно море, страните от Европейския съюз разпоредиха граничния надзор на Либия, макар че знаеха следствията, подкрепяйки способността на управляващите да продължат с ограниченията, които съгласно Организация на обединените нации доста евентуално биха могли да бъдат равностойни на закононарушения против човечеството.
По-на запад, в Тунис, чернокожите африкански мигранти са изправени пред спорадично принуждение от години. В началото на 2023 година президентът Каис Сайед съобщи, че има незаконен проект за смяна на демографския състав на Тунис посредством противозаконна миграция, трансформирайки го в чисто африканска страна, която няма връзка с арабските и ислямските народи. Неговите забележки провокираха вълна от офанзиви на навалица против черни мигранти, студенти и търсещи леговище. Имаше също нарастване на арестите и наподобява, че полицията се насочва към черни африкански чужденци въз основа на външния им тип. Задържаните включваха мигранти без документи, регистрирани бежанци и търсещи леговище, както и мигранти с годни документи за пълномощие, което е ярка проява за това по какъв начин държавните практики могат да се трансформират, откакто ксенофобията получи политическа глоба.
По същия метод ксенофобията, ориентирана към мигранти от други африкански страни, е непрекъсната характерност на живота и политиката в Южна Африка след апартейда. Според Xenowatch, план, проведен от университета на Witwatersrand, който наблюдава ксенофобска дискриминация и принуждение, има 1295 регистрирани случая от 1994 година насам, в това число разселване, плячкосване на бизнеси, благосъстоятелност на мигранти, и убийства. Смъртните случаи доближиха своя връх през 2008 година със 72 смъртни случая и 150 случая. През 2025 година, до момента в който 16 души бяха убити, общият брой на ксенофобските произшествия още веднъж доближи равнищата от 2008 година, което акцентира устойчивостта на рецесията.
По време на пандемията от COVID-19 държавното управление систематично пренебрегваше мигрантските общности, като изключваше доста от стратегиите за подкрепяне и определяше отбраната на южноафриканците като целта. Държавата също построи 40-километрова ограда по границата със Зимбабве, с цел да блокира инфектирани или лица без документи, макар че Зимбабве имаше единствено 11 доказани случая на COVID-19 все още спрямо 1845 в Южна Африка. Политиците затвърдиха съществуващите легенди за задгранични предприятия, които съставляват опасности за здравето. Когато разгласи, че спаза магазините могат да останат отворени, тогавашният министър на развиването на дребния бизнес, Кхумбудзо Нтшавхени, съобщи, че единствено притежавани, ръководени и ръководени от Южна Африка магазини ще останат отворени.
Южна Африка също е очевидец на повишаване на категорично антиимигрантската готовност. Движението Put South Africans First, коалиция от групи на гражданското общество, защитаващи всеобщото депортиране на африкански мигранти, провежда марш до посолствата на Нигерия и Зимбабве на 23 септември 2020 година, потвърждавайки, че чужденците способстват за обществените несгоди на Южна Африка като опиати, трафик на хора и отвличания на деца.
The бдителна група Operation Dudula се появи от това придвижване през 2021 година след затварянето на някогашния президент Джейкъб Зума. Въпреки че твърди, че се занимава с престъпността и използването на опиати в общностите на Гаутенг, името му, Dudula – което значи „ изпъждане “ на isiZulu – улавя същинския му фокус. Групата е по-известна с призоваването си за всеобщи депортации, блокиране на достъпа на мигранти до лечебни заведения и клиники и набези или закриване на задгранични бизнеси.
Разбира се, бих могъл да продължа, като усилих рестриктивните мерки в страни като Колумбия, Перу, Чили и Еквадор, ориентирани към прекъсване на притока на венецуелци мигранти, пред индийските управляващи, които принудително експулсират етнически бенгалски мюсюлмани в Бангладеш без подобаващ развой, вътрешни гаранции и интернационалните стандарти за правата на индивида, потвърждавайки, че са без документи. Ксенофобията не се лимитира до нито един район или идеология; в този момент е вплетена в политическия живот на страни по целия свят.
Защо сме толкоз склонни да се поддаваме на ксенофобски разкази и политики? Отчасти тъй като са комфортни. Те разрешават на държавните управления и обществата да екстернализират вътрешните неуспехи, като оферират елементарно пояснение за проблеми, които са доста по-сложни и постоянно се коренят в политическо и икономическо неприятно ръководство вкъщи, в строги икономии, задълбочаващо се неравноправие и несигурна работа, а не в идването на непознати.
Според тази логичност мигрантът се трансформира в подготвена изкупителна жертва, фигура върху който проектираме всички несгоди, които имаме вяра, че заплашват това, което сме или това, което пазиме. Тогава става елементарно да се твърди, че мигрантите се подчиняват на рискови идеологии, натоварват националните запаси, придвижват заболявания или са част от някакъв подъл проект за смяна на демографската или културна конструкция на страната.
Възприятието става действителност. Обвиняването на тези оттатък нашите граници ни разрешава да си представим, че опасността е другаде, което ни твърди, че не ние сме казусът. Трагедията е, че дисфункциите и корупцията, вградени в личните ни системи, остават недокоснати. И изкупителната жертва на хипотетичния новобранец не прави нищо, с цел да направи нашите общества по-справедливи, по-безопасни или по-хуманни; това просто печели време за водачи, които не желаят да се изправят против рецесиите, за чието основаване са помогнали.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната политика на Al Jazeera.
